Сърцето ми с тъга се пълни,
че трябва с теб да се простя,
че нивга няма да те видя,
че занапред ще бъда аз сама.
Горчиви сълзи аз проливам
и проклинам своята съдба,
защо отне тя любовта ми,
защо сърцето ми разби така.
Но няма кой да отговори,
не може никой да узнай
какво решила е съдбата,
какъв ще бъде земният ни край.
Животът ни на този свят е кратък
и трябва ний по-малко да грешим,
в любов и радост да живеем
и на любимите си хора да простим.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
