Сърцето ми с тъга се пълни,
че трябва с теб да се простя,
че нивга няма да те видя,
че занапред ще бъда аз сама.
Горчиви сълзи аз проливам
и проклинам своята съдба,
защо отне тя любовта ми,
защо сърцето ми разби така.
Но няма кой да отговори,
не може никой да узнай
какво решила е съдбата,
какъв ще бъде земният ни край.
Животът ни на този свят е кратък
и трябва ний по-малко да грешим,
в любов и радост да живеем
и на любимите си хора да простим.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
