Mar 17, 2012, 3:12 PM

Тъга 

  Poetry » Other
657 0 1

Сърцето ми с тъга се пълни,

че трябва с теб да се простя,

че нивга няма да те видя,

че занапред ще бъда аз сама.

 

Горчиви сълзи аз проливам

и проклинам своята съдба,

защо отне тя любовта ми,

защо сърцето ми разби така.

 

Но няма кой да отговори,

не може никой да узнай

какво решила е съдбата,

какъв ще бъде земният ни край.

 

Животът ни на този свят е кратък

и трябва ний по-малко да грешим,

в любов и радост да живеем

и на любимите си хора да простим.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??