19.01.2014 г., 19:49 ч.

Тъга 

  Поезия
1092 1 7

Тъга.

Такава - тиха. И проклета.

Почти недоловима. Като сън.

Голяма и добра. Като небето.

Хаплива. Като вятъра навън.

Тъга.

Като целувка на раздяла.

Горчива.

Като сутрешно кафе.

Като сълза, нелепо закъсняла,

по скулите на твоето лице...

Тъга. Като мелодия без думи.

Като небе без своята луна.

Като окапала наесен шума,

попарена от първата слана.

Тъга.

Като пътека през полето.

Тъга.

Като прегръдка без ръце.

Една такава - тиха.

И проклета.

Неразбираема.

Като сърце.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи. Няма да те хваля повече. Просто ще чета назад. Много приятно съм изненадан.
  • Харесах!
  • Така е ...
  • Мътните я взели, идва съвсем неочаквано и те обгръща като "прегръдка без ръце", обаче винаги има след..., след нея чувството е прекрасно, нали? Поздравче!
  • Неразбираема.
    Като сърце.
    Така е, затова трудно я живеем...проклетницата!
    Хареса ми!
  • ...Тъга.
    Като прегръдка без ръце...

    Браво
  • Тъгата може да бъде и пътека.
    Хареса ми!
    Поздрав Гълъбина!
Предложения
: ??:??