Тъга
ТЪГА
Празен лист стои пред мен
и не идва нищичко в главата,
всяка мисъл днес е в плен –
в плен на спомена и на тъгата.
В паметта ми днес без жал
ровят дните, с нея споделени;
а в сърцето ми – печал
вледенява бавно мойте вени.
Да забравя искам аз
всеки спомен, спомнящ ми за нея,
но в душата нежен глас
шепне и ме кара да копнея.
Искам тя да е добре,
пък макар да е далеч и чужда,
а сърцето нека спре,
щом е с друг, от него нямам нужда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
