Nov 19, 2017, 11:19 PM  

Тъга

  Poetry » Other
768 2 6

ТЪГА

 

Празен лист стои пред мен

и не идва нищичко в главата,

всяка мисъл днес е в плен –

в плен на спомена и на тъгата.

 

В паметта ми днес без жал

ровят дните, с нея споделени;

а в сърцето ми – печал

вледенява бавно мойте вени.

 

Да забравя искам аз

всеки спомен, спомнящ ми за нея,

но в душата нежен глас

шепне и ме кара да копнея.

 

Искам тя да е добре,

пък макар да е далеч и чужда,

а сърцето нека спре,

щом е с друг, от него нямам нужда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...