Песен си тъжна и бликват сълзите.
Вечер си нежност, сутрин – роса.
Помня как тихо минаваха дните.
Вече те няма, но още стоя.
Помня как бягах, помня вълните.
Пясъкът мокър, помня дъжда.
Сякаш си песен – изтриваш сълзите.
После отново потъвам в тъга.
© Деница Всички права запазени