17.05.2008 г., 22:02 ч.

Тъга 

  Поезия
866 0 6
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина...

Тъжна мелодия на далечна цигулка
и мигване отчаяно на бледа звезда...
А в стаята едва доловима
се свива в ъгъла самотата...

Във вазата дръжки стърчат...
В сърцето стари жени нишки болка предат...

Тихо и упояващо,
сладко опияняващо
се пресяга смъртта...
Последен съсък
от пламък...
Вятърът угасил е свещта...




© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??