17 may 2008, 22:02

Тъга 

  Poesía
950 0 6
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина...
Тъжна мелодия на далечна цигулка
и мигване отчаяно на бледа звезда...
А в стаята едва доловима
се свива в ъгъла самотата...
Във вазата дръжки стърчат...
В сърцето стари жени нишки болка предат...
Тихо и упояващо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??