blackberry (Александра Михалева) blackberry (Александра Михалева)
2 61
May 17, 2008, 10:02 PM

Тъга

  Poetry
1.2K 0 6
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина...

Тъжна мелодия на далечна цигулка
и мигване отчаяно на бледа звезда...
А в стаята едва доловима
се свива в ъгъла самотата...

Във вазата дръжки стърчат...
В сърцето стари жени нишки болка предат...

Тихо и упояващо,
сладко опияняващо
се пресяга смъртта...
Последен съсък
от пламък...
Вятърът угасил е свещта...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0