Тъга
Тъга изгаря твоята душа
и няма кой да ти подаде ръка.
В тъмнината проблясва сълза
и започват да се стичат една по една.
Искаш да изкрещиш на света,
но отново оставаш безмълвен в нощта.
Питаш се защо се случва това?
Но никакъв отговор.
Само мрак и тишина.
Проклинаш деня,
проклинаш и последния лъч светлина.
Сега бавно догаря и малкия пламък в твоята душа.
Разкъсана на хиляди парчета, мъчително умира сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Попова Всички права запазени
.
