8 февр. 2008 г., 23:53

Тъга 

  Поэзия
816 0 3

Тъга изгаря твоята душа

и няма кой да ти подаде ръка.

В тъмнината проблясва сълза

и започват да се стичат една по една.

Искаш да изкрещиш на света,

 но отново оставаш безмълвен в нощта.

Питаш се защо се случва това?

Но никакъв отговор.

Само мрак и тишина.

Проклинаш деня,

проклинаш и последния лъч светлина.

Сега бавно догаря и малкия пламък в твоята душа.

Разкъсана на хиляди парчета, мъчително умира сама.

© Даниела Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??