Тъга
Тъга изгаря твоята душа
и няма кой да ти подаде ръка.
В тъмнината проблясва сълза
и започват да се стичат една по една.
Искаш да изкрещиш на света,
но отново оставаш безмълвен в нощта.
Питаш се защо се случва това?
Но никакъв отговор.
Само мрак и тишина.
Проклинаш деня,
проклинаш и последния лъч светлина.
Сега бавно догаря и малкия пламък в твоята душа.
Разкъсана на хиляди парчета, мъчително умира сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Попова Все права защищены
.
