Тъга изгаря твоята душа
и няма кой да ти подаде ръка.
В тъмнината проблясва сълза
и започват да се стичат една по една.
Искаш да изкрещиш на света,
но отново оставаш безмълвен в нощта.
Питаш се защо се случва това?
Но никакъв отговор.
Само мрак и тишина.
Проклинаш деня,
проклинаш и последния лъч светлина.
Сега бавно догаря и малкия пламък в твоята душа.
Разкъсана на хиляди парчета, мъчително умира сама.
© Даниела Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
.