angelik (Анжела)
36 0
25.06.2007 г., 10:25 ч.

Тъга 

  Поезия
459 0 1
Трогваш ме с твоите думи,
ласкаеш ме с твоите ръце,
запали огън помежду ни,
отвори моето сърце.
Но слънцето не свети всеки ден,
всяка нощ луната не блести,
защо усещам вътре в мен,
че тъгата ще ме навести.
Защо не мога аз да се усмихна,
без да пророня и сълза,
защо не мога аз да свикна,
че нямам нужда от сивата тъга.

© Анжела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??