Jun 25, 2007, 10:25 AM

Тъга 

  Poetry
538 0 1
Трогваш ме с твоите думи,
ласкаеш ме с твоите ръце,
запали огън помежду ни,
отвори моето сърце.
Но слънцето не свети всеки ден,
всяка нощ луната не блести,
защо усещам вътре в мен,
че тъгата ще ме навести.
Защо не мога аз да се усмихна,
без да пророня и сълза,
защо не мога аз да свикна,
че нямам нужда от сивата тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Random works
: ??:??