Трогваш ме с твоите думи,
ласкаеш ме с твоите ръце,
запали огън помежду ни,
отвори моето сърце.
Но слънцето не свети всеки ден,
всяка нощ луната не блести,
защо усещам вътре в мен,
че тъгата ще ме навести.
Защо не мога аз да се усмихна,
без да пророня и сълза,
защо не мога аз да свикна,
че нямам нужда от сивата тъга.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up