Тъга

25 jun 2007, 10:25

Poesía

543 0 1

Трогваш ме с твоите думи,
ласкаеш ме с твоите ръце,
запали огън помежду ни,
отвори моето сърце.
Но слънцето не свети всеки ден,
всяка нощ луната не блести,
защо усещам вътре в мен,
че тъгата ще ме навести.
Защо не мога аз да се усмихна,
без да пророня и сълза,
защо не мога аз да свикна,
че нямам нужда от сивата тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъга

Искате да прочетете повече?

Propuestas