2.07.2008 г., 7:41

Тъга

1K 0 0
Тъгата ме е завладяла
без твоето присъствие
и липсата ти ме навява
на размисли за нашето бъдеще.

Чувствам в себе си промяна.
Не знам дали е за добро или за зло.
Чувствам че скоро ще съм наранена
от най-милото ми същество.

Нима съм толкоз заслепена
от своята единствена любов
и от света съм станала отдалечена,
че не мога да различа кой е реалният живот?

Нима страхът е влязъл вътре в мен
и пуска корени дълбоки?
Въобразявам ли си, че в теб
стават промени толкова жестоки?

Ти станал си по-отдалечен
и станал си толкова студен,
и мисля, че ме лъжеш ден след ден
като изричаш думите по навик, но не и от сърце.

Не усещаш ли от какво аз имам нужда -
от твоята прегръдка - топла и добра.
Не искам да се чувствам чужда,
не ме оставяй сам сама!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...