Тъга от самота...

5.10.2008 г., 12:12 ч.

Поезия

451 0 0

Тя беше сама,

пораснала с болка и тъга...

Животът я беше хвърлил от малка,

в тъмната страна... страна на тъга...

Тя порасна и стана красива жена,

жена която бе пробита с нишки от самота...

Не допусна любовта,

защото тя виждаше само лошата страна...

От малка тя живееше сама,

затворена в себе си...

Носеше маската на щастлива жена,

прикриваща нейната скърбяща душа...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.