Тя беше сама,
пораснала с болка и тъга...
Животът я беше хвърлил от малка,
в тъмната страна... страна на тъга...
Тя порасна и стана красива жена,
жена която бе пробита с нишки от самота...
Не допусна любовта,
защото тя виждаше само лошата страна...
От малка тя живееше сама,
затворена в себе си...
Носеше маската на щастлива жена,
прикриваща нейната скърбяща душа...