4.12.2010 г., 17:31

Тъгата на Бургас

1.1K 0 2

Тъгата на Бургас

                    На Петя Дубарова

 

Днес приюти ме твоят син Бургас

под твоето небе във Морската градина,

и слушах го, стаила дъх и аз,

как с пролетния дъжд за теб сълзи пролива.

 

Аз чаках да те видя на брега

и в твоите ръце морето да прелива,

да заблести в косите ти звезда...

Но всичко бе потънало във болка сива.

 

Теб чакаше самотният Бургас -

да му дадеш от своята небесна сила...

А с сълзите му сливах се и аз,

дълбоко в себе си Бургас и тебе скрила.

 

                                                         25.04.2010г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...