4 dic 2010, 17:31

Тъгата на Бургас

  Poesía
1.1K 0 2

Тъгата на Бургас

                    На Петя Дубарова

 

Днес приюти ме твоят син Бургас

под твоето небе във Морската градина,

и слушах го, стаила дъх и аз,

как с пролетния дъжд за теб сълзи пролива.

 

Аз чаках да те видя на брега

и в твоите ръце морето да прелива,

да заблести в косите ти звезда...

Но всичко бе потънало във болка сива.

 

Теб чакаше самотният Бургас -

да му дадеш от своята небесна сила...

А с сълзите му сливах се и аз,

дълбоко в себе си Бургас и тебе скрила.

 

                                                         25.04.2010г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...