Dec 4, 2010, 5:31 PM

Тъгата на Бургас

  Poetry
1.1K 0 2

Тъгата на Бургас

                    На Петя Дубарова

 

Днес приюти ме твоят син Бургас

под твоето небе във Морската градина,

и слушах го, стаила дъх и аз,

как с пролетния дъжд за теб сълзи пролива.

 

Аз чаках да те видя на брега

и в твоите ръце морето да прелива,

да заблести в косите ти звезда...

Но всичко бе потънало във болка сива.

 

Теб чакаше самотният Бургас -

да му дадеш от своята небесна сила...

А с сълзите му сливах се и аз,

дълбоко в себе си Бургас и тебе скрила.

 

                                                         25.04.2010г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...