Dec 4, 2010, 5:31 PM

Тъгата на Бургас

  Poetry
1.1K 0 2

Тъгата на Бургас

                    На Петя Дубарова

 

Днес приюти ме твоят син Бургас

под твоето небе във Морската градина,

и слушах го, стаила дъх и аз,

как с пролетния дъжд за теб сълзи пролива.

 

Аз чаках да те видя на брега

и в твоите ръце морето да прелива,

да заблести в косите ти звезда...

Но всичко бе потънало във болка сива.

 

Теб чакаше самотният Бургас -

да му дадеш от своята небесна сила...

А с сълзите му сливах се и аз,

дълбоко в себе си Бургас и тебе скрила.

 

                                                         25.04.2010г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....