Не заслужавам твоето: "Обичам те!".
Аз дишам грях и горда самота.
И искам невъзможното, магията,
и самодиви тичат ми в кръвта.
Намерих те, смирено коленичих
като в олтар пред твойта доброта,
ала разбрах: не мога да обичам
невинно, детски. Вече съм жена.
2005
© Христина Петрова Всички права запазени