Тъгувам
ТЪГУВАМ
На татко
Изпратиха те старите приятели,
последен жест за обич са цветята им,
а болката отляво, до гърдите,
заседналото камъче във гърлото,
заплитат на съмненията преждата,
че някой друг дошли са да изпратят
във тази тъжна за душите вечер.
А ти си седнал кротко до вратата,
с цигара недопушена в ръка.
От дима лютив са вадичките мокри
по лицата -
не са сълзи...
И обещанието да не плача
пристъпих в слабостта на дъщеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
