Jul 23, 2007, 8:12 PM

Тъгувам

  Poetry
735 0 3
 

                ТЪГУВАМ

                                На татко

Изпратиха те старите приятели,
последен жест за обич са цветята им,
а болката отляво, до гърдите,
заседналото камъче във гърлото,
заплитат на съмненията преждата,
че някой друг дошли са да изпратят
във тази тъжна за душите вечер.
А ти си седнал кротко до вратата,
с цигара недопушена в ръка.
От дима лютив са вадичките мокри
по лицата -
не са сълзи...
И обещанието да не плача
пристъпих в слабостта на дъщеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...