Тъгуваше магарешкият трън
Тъгуваше магарешкият трън,
защото викаха му „Грозноватко“.
Ала пчелата-фея Зън-Зън-Зън
влетя при него и му рече: „Братко,
за мене ти си чудно съвършен
и чуден сок таиш, о, Трънчо сладък!
Аз искам да те виждам всеки ден
засмян и без душевен безпорядък!
Аз от цветчетата ти виолетни
си правя дивен трънчов мед по-сетне,
а твоите бодили-стражи
ме пазят от осѝте врàжи!“
Зарадва се магарешкият трън
и от речта ѝ звънка просълзѝ се.
Разхълца се: „Пппчелллѝцссе Зззън-Зззън-Зззън,
дддо утттре пппак и от осссѝ пппазззѝ сссе!...“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
!
