radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
5.01.2009 г., 9:08 ч.

Тъжен дъжд 

  Поезия » Любовна
619 0 4
Тъжен дъжд

Вали ли нощем, значи съм сама,
а компания ми правят немите стени,
значи надеждата се дави в дъжда,
че някога отново ще си с мене ти...

Чуеш ли нощем гръм в небето,
значи плача с безутешен вик,
страхува се и плаче ми сърцето,
че не си до мен в този миг...

Светне ли светкавица голяма,
та в страшната нощ всичко да освети,
тогава страдам, че теб те няма
и всъщност светят изплаканите ми очи...

Вали ли нощем, знай, че те чакам,
безсмислена надежда в мен гори
и капките, които тракат по стъклата,
не са дъждовни, а са моите сълзи...

Всъщност дъждът е като ранената жена,
само по едно не си приличат,
че за болката му иска всички да разберат,
а жената страда скрито...

И призна ми дъжда със сълзи студени,
че той е влюбен във дъгата
и като нас са често разделени,
затова навред разнася си тъгата...

01.08.2008

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??