Тъжен дъжд
Тъжен дъжд
Вали ли нощем, значи съм сама,
а компания ми правят немите стени,
значи надеждата се дави в дъжда,
че някога отново ще си с мене ти...
Чуеш ли нощем гръм в небето,
значи плача с безутешен вик,
страхува се и плаче ми сърцето,
че не си до мен в този миг...
Светне ли светкавица голяма,
та в страшната нощ всичко да освети,
тогава страдам, че теб те няма
и всъщност светят изплаканите ми очи...
Вали ли нощем, знай, че те чакам,
безсмислена надежда в мен гори
и капките, които тракат по стъклата,
не са дъждовни, а са моите сълзи...
Всъщност дъждът е като ранената жена,
само по едно не си приличат,
че за болката му иска всички да разберат,
а жената страда скрито...
И призна ми дъжда със сълзи студени,
че той е влюбен във дъгата
и като нас са често разделени,
затова навред разнася си тъгата...
01.08.2008
Вали ли нощем, значи съм сама,
а компания ми правят немите стени,
значи надеждата се дави в дъжда,
че някога отново ще си с мене ти...
Чуеш ли нощем гръм в небето,
значи плача с безутешен вик,
страхува се и плаче ми сърцето,
че не си до мен в този миг...
Светне ли светкавица голяма,
та в страшната нощ всичко да освети,
тогава страдам, че теб те няма
и всъщност светят изплаканите ми очи...
Вали ли нощем, знай, че те чакам,
безсмислена надежда в мен гори
и капките, които тракат по стъклата,
не са дъждовни, а са моите сълзи...
Всъщност дъждът е като ранената жена,
само по едно не си приличат,
че за болката му иска всички да разберат,
а жената страда скрито...
И призна ми дъжда със сълзи студени,
че той е влюбен във дъгата
и като нас са често разделени,
затова навред разнася си тъгата...
01.08.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
