ТЪЖЕН ПОДСЛОН
Нощем кошмари ме гонят,
а всеки ден ме мислиш ти.
При мене понякога търсиш подслон,
щом ти домилее за моите очи.
Прелетна птица си с много сезони,
на много места търсиш уют.
Аз ли станах вече монотонна,
или претръпна в моя скут.
Аз съм твоят вечен сезон.
При мене идваш, когато си сам.
Мисълта ми е тъжен подслон,
може би ни е твърде рано.
23.06.2005 г.
на М.М.
© З. Райкова Всички права запазени