Sep 29, 2010, 1:11 PM

Тъжен подслон

Poetry

809 0 0

ТЪЖЕН ПОДСЛОН

Нощем кошмари ме гонят,
а всеки ден ме мислиш ти.
При мене понякога търсиш подслон,
щом ти домилее за моите очи.

Прелетна птица си с много сезони,
на много места търсиш уют.
Аз ли станах вече монотонна,
или претръпна в моя скут.

Аз съм твоят вечен сезон.
При мене идваш, когато си сам.
Мисълта ми е тъжен подслон,
може би ни е твърде рано.

23.06.2005 г.
на М.М.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0