Тъжен присмех

Ще се присмея аз на себе си.

Без повод ще се оправдая безогледно.

Ще те сънувам в царството на тишината

и в съня си ще те гледам премрежено.

Стрелките на огромния часовник

се движат обезателно напред.

А моят поглед – кървав и унесен,

е все назад опасно устремен.

Писъците на страха ми спряха.

Но това не ме залъгва,

знам, че той е още там

и силите пести си да нападне,

да ме приспи завинаги -

това е винаги целял.

Ще се присмея аз на себе си,

защото знам, светът ще ме погълне.

Сега ще се любувам на Зората,

след туй ще се превърна в мълния.

Вечните стрели на самотата

виждам, че забити са във мен.

Не ме интересува мойто тяло -

духът кърви, духът кърви у мен!

Историите вечно се повтарят.

Живеят в спомените ден след ден.

Дори и жълъдите днес не падат

в този свят от мрак, от черен тлеж.