10 мар. 2010 г., 12:58
Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник
се движат обезателно напред.
А моят поглед – кървав и унесен,
е все назад опасно устремен.
Писъците на страха ми спряха.
Но това не ме залъгва,
знам, че той е още там
и силите пести си да нападне, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация