10 мар. 2010 г., 12:58

Тъжен присмех

654 0 0

Ще се присмея аз на себе си.

Без повод ще се оправдая безогледно.

Ще те сънувам в царството на тишината

и в съня си ще те гледам премрежено.


Стрелките на огромния часовник

се движат обезателно напред.

А моят поглед – кървав и унесен,

е все назад опасно устремен.


Писъците на страха ми спряха.

Но това не ме залъгва,

знам, че той е още там

и силите пести си да нападне,

да ме приспи завинаги -

това е винаги целял.


Ще се присмея аз на себе си,

защото знам, светът ще ме погълне.

Сега ще се любувам на Зората,

след туй ще се превърна в мълния.


Вечните стрели на самотата

виждам, че забити са във мен.

Не ме интересува мойто тяло -

духът кърви, духът кърви у мен!


Историите вечно се повтарят.

Живеят в спомените ден след ден.

Дори и жълъдите днес не падат

в този свят от мрак, от черен тлеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...