10 мар. 2010 г., 12:58

Тъжен присмех

648 0 0

Ще се присмея аз на себе си.

Без повод ще се оправдая безогледно.

Ще те сънувам в царството на тишината

и в съня си ще те гледам премрежено.


Стрелките на огромния часовник

се движат обезателно напред.

А моят поглед – кървав и унесен,

е все назад опасно устремен.


Писъците на страха ми спряха.

Но това не ме залъгва,

знам, че той е още там

и силите пести си да нападне,

да ме приспи завинаги -

това е винаги целял.


Ще се присмея аз на себе си,

защото знам, светът ще ме погълне.

Сега ще се любувам на Зората,

след туй ще се превърна в мълния.


Вечните стрели на самотата

виждам, че забити са във мен.

Не ме интересува мойто тяло -

духът кърви, духът кърви у мен!


Историите вечно се повтарят.

Живеят в спомените ден след ден.

Дори и жълъдите днес не падат

в този свят от мрак, от черен тлеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...