Тъжен стих
Седя и чудя се: един Гаврош
с какво ли автор предизвиква,
да пише пак за скъсания му галош
или каляската как става тиква.
Животът не е приказка красива
и всеки ежедневно вижда го и знае.
Нали никой не очаква самодива
само за него да танцува и играе.
Но в стихове и разкази, поеми
за души изстрадали и куп проблеми
в тъмни, сиви краски напоени,
редят и нижат думи автори големи.
Нима в живота тъжен не е нужно
за всекиго искра - надежда.
Да, има го това, не ни е чуждо,
но всеки натъжен главата свежда.
Нека да опитаме повече блянове,
усмивки, щастие и обич да дарим!
По-малко тъжни сиви стихове,
черни реалности и драми да редим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лучия Всички права запазени
