Вълк сам вие на хълма,
пее своята тъжна песен,
отправя зов към луната,
призовава самотата.
Вълк сам вие на хълма,
а вълчицата я няма.
Лежи долу до реката
с рана страшна, нелечима.
Вълк сам вие на хълма,
отмъщението свое търси.
© Лора Йорданова Всички права запазени