Тъжна нощ
Тъжно слиза нощта над града,
като писък на птица зловеща!
Няма я вече при мен любовта,
само споменът от нашата среща!
Тъжен спомен, води тъжна луна!
Някак килнала своята брадичка.
Все тъй тъжно е в моята душа,
пак те няма и пак съм самичка!
Как жадувам за теб, за нощта,
във която с теб бяхме щастливи!
Искам пак да се върнеш в съня,
миговете ни страстни и живи!
Искам приказката, нашите дни,
как засенчваше слънцето клето!
Как се къпех в безмерни мечти,
със сърце от надежда обзето!
Искам теб, искам нашия свят,
в който даде ми и ада, и рая!
Искам утрото със нежния хлад,
с теб така да живеем до края!
Но уви, пак сама съм в нощта.
Само болката остана приятел!
От окото ми се откъсна сълза,
на душата ми ням показател...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени