ТЪЖНА ПРИКАЗКА
ТЪЖНА ПРИКАЗКА
Вятърът навън бушува,
бушуват чувства разни в тъжното сърце.
Слънцето навън не грее,
не грее обич в тъжното сърце.
Дъждът навън пък хладните стъкла размива,
размиват се и чувствата в сърцето,
и всичко тук останало, което
напомня ми за теб сега,
е само остра липса
на обич малко, топлина.
И всичко туй изпълва сърцето със тъга,
за мен остава само - едничка самота!
И с трясък вън светкавица проблясва,
раздира небосвода син,
така пък вътре се раздира сърцето,
сякаш е насън
и всичко просто свършва. Край!
Оттук нататък...
... кой ли знай?!
Вятърът навън бушува,
бушуват чувства разни в тъжното сърце.
Слънцето навън не грее,
не грее обич в тъжното сърце.
Дъждът навън пък хладните стъкла размива,
размиват се и чувствата в сърцето,
и всичко тук останало, което
напомня ми за теб сега,
е само остра липса
на обич малко, топлина.
И всичко туй изпълва сърцето със тъга,
за мен остава само - едничка самота!
И с трясък вън светкавица проблясва,
раздира небосвода син,
така пък вътре се раздира сърцето,
сякаш е насън
и всичко просто свършва. Край!
Оттук нататък...
... кой ли знай?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Христова Всички права запазени
