25.12.2018 г., 21:45

Тъжна този път е Коледа

767 0 0

Коледа дойде. Похлопа на вратата.
Отворих й, ала тя заплака.
Къде са всички - скоро ме попита.
Очите ми, тъгата - не успяха, не скриха.

 

Животът ни разнесе - бързо й разказах -

вятърът като листа ни разпиля.
Влизай, не стой на вратата, ала вкъщи няма от твойта топлина.

 

Самичък съм, не ще те лъжа.
Ето тук така стоя. 
Стаите разказваха ми тъкмо за дните, в който тук събрани бяхме, ала днес не е така.

 

И елхата този път едва я наредих.
Тъжно е, но сам я окрасих.
Не свети както помнех я преди.
Липса нещо - щастието може би.

 

Трапезата изобщо пък я няма.
Не съм я нагласил. На нея няма кой да сяда и разказва надежди що таил.
Плановете как си подредил.

 

Сега ще лягам, ако ти ми позволиш.
Там, в съня си знам, ще те празнувам.
Но не така, но не и сам.
А с хората, за които разказал ти бях таман.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Castiel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...