Тъжна този път е Коледа

Коледа дойде. Похлопа на вратата.
Отворих й, ала тя заплака.
Къде са всички - скоро ме попита.
Очите ми, тъгата - не успяха, не скриха.

Животът ни разнесе - бързо й разказах -

вятърът като листа ни разпиля.
Влизай, не стой на вратата, ала вкъщи няма от твойта топлина.

Самичък съм, не ще те лъжа.
Ето тук така стоя. 
Стаите разказваха ми тъкмо за дните, в който тук събрани бяхме, ала днес не е така.

И елхата този път едва я наредих.
Тъжно е, но сам я окрасих.
Не свети както помнех я преди.
Липса нещо - щастието може би.

Трапезата изобщо пък я няма.
Не съм я нагласил. На нея няма кой да сяда и разказва надежди що таил.
Плановете как си подредил.

Сега ще лягам, ако ти ми позволиш.
Там, в съня си знам, ще те празнувам.
Но не така, но не и сам.
А с хората, за които разказал ти бях таман.