Тъжно
Беше ми скучно
и взех да мечтая...
Уж тук е Пролет,
А е тъжно,
небето захлупено плаче...
Взех да мечтая...
За тучни ливади
За слънце
За пойни птички
За дървета пак цъфнали...
Беше ми скучно...
Стана ми тъжно,
Студено в душата...
Взех да мечтая...
За брегове слънчеви
За пясъци топли
За горещи, любовни бризове
За океан,
необятен и гальовен и любещ...
Беше ми тъжно и скучно...
Сигурно ще се събудя
и този сън
с нощта ще е тръгнал...
Valentina Mitova
05/2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
