Тъжно е когато започне да мисли сърцето

и мислите объркани блуждаят в него.

Тъжно е когато приглушаваш зова му,

и в себе си кротко и тихо го затаяваш.

Тъжно е да се загубиш в огледалото,

и душата да не отговаря на отражението.

Тъжно е сърцето да мълчи отдалечено 

от мига, в който може да е радостно.

Тъжно е когато го затвориш в клетка,

отричайки правото му да лети.

Тъжно е когато остане без глас, а сълзи

напират да затрещят като градушка.

Тъжно е, когато сърцето страда,

от казаните и недоизказаните думи.

А още повече страда и го боли

от направените и ненаправени дела.

Приспани в неговото мълчание,

копнеещи да се събудят от съня…

и да полетят волно в устремение,

тъжно му е да мълчи и да валя…