13 нояб. 2023 г., 21:40  

Тъжно е сърцето да мълчи…

398 1 0


Тъжно е когато започне да мисли сърцето

и мислите объркани блуждаят в него.

Тъжно е когато приглушаваш зова му,

и в себе си кротко и тихо го затаяваш.

 

Тъжно е да се загубиш в огледалото,

и душата да не отговаря на отражението.

Тъжно е сърцето да мълчи отдалечено 

от мига, в който може да е радостно.

 

Тъжно е когато го затвориш в клетка,

отричайки правото му да лети.

Тъжно е когато остане без глас, а сълзи

напират да затрещят като градушка.

 

Тъжно е, когато сърцето страда,

от казаните и недоизказаните думи.

А още повече страда и го боли

от направените и ненаправени дела.

 

Приспани в неговото мълчание,

копнеещи да се събудят от съня…

и да полетят волно в устремение,

тъжно му е да мълчи и да валя…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...