Тъжно е когато започне да мисли сърцето
и мислите объркани блуждаят в него.
Тъжно е когато приглушаваш зова му,
и в себе си кротко и тихо го затаяваш.
Тъжно е да се загубиш в огледалото,
и душата да не отговаря на отражението.
Тъжно е сърцето да мълчи отдалечено
от мига, в който може да е радостно.
Тъжно е когато го затвориш в клетка,
отричайки правото му да лети.
Тъжно е когато остане без глас, а сълзи
напират да затрещят като градушка. ...