ТЪЖНО ЗА МАМА
Всичко свърши изведнъж,
в миг угасна като пламък.
Преваля подобно дъжд
и стопи се като облак.
Нежен допир, аромат
и усмивка мълчалива,
красота в затворен свят,
образ мил на самодива.
Аз протегнах му ръка,
той отстъпи и изчезна,
спотаи се там отвъд
и не чувства, и не диша.
Две сълзици в утринта
се търкалят по страните,
тъжно ми е пак сама
да те търся сред звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
