11.08.2007 г., 16:51 ч.

ТЪЖНО ЗА МАМА 

  Поезия
959 0 5
 

Всичко свърши изведнъж,

в миг угасна като пламък.

Преваля подобно дъжд

и стопи се като облак.


Нежен допир, аромат

и усмивка мълчалива,

красота в затворен свят,

образ мил на самодива.


Аз протегнах му ръка,

той отстъпи и изчезна,

спотаи се там отвъд

и не чувства, и не диша.


Две сълзици в утринта

се търкалят по страните,

тъжно ми е пак сама

да те търся сред звездите.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??