ТЪЖНО ЗА МАМА
Всичко свърши изведнъж,
в миг угасна като пламък.
Преваля подобно дъжд
и стопи се като облак.
Нежен допир, аромат
и усмивка мълчалива,
красота в затворен свят,
образ мил на самодива.
Аз протегнах му ръка,
той отстъпи и изчезна,
спотаи се там отвъд
и не чувства, и не диша.
Две сълзици в утринта
се търкалят по страните,
тъжно ми е пак сама
да те търся сред звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
