Aug 11, 2007, 4:51 PM

ТЪЖНО ЗА МАМА 

  Poetry
1089 0 5
Всичко свърши изведнъж,
в миг угасна като пламък.
Преваля подобно дъжд
и стопи се като облак.
Нежен допир, аромат
и усмивка мълчалива,
красота в затворен свят,
образ мил на самодива.
Аз протегнах му ръка,
той отстъпи и изчезна,
спотаи се там отвъд
и не чувства, и не диша. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??