Тъжното цвете
Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива
за да падне топло по земята
и да го усетим...
И звездно цвете твойто име
извезва от каприз с пчелите си,
и ти си странникът ужилен,
а то - цъфтеж. Дори сред зимата.
Изгря за теб, а нощем те целува. С луната...
И с болка те милва...
Всичките красавици ти давам,
с ръцете им те галя,
целувам те с устите им,
и стонът им... е прашно огледало
на вопъла из мислите ми,
не могъл да те стигне достатъчно.
Допирът до теб прозира,
и ето ме - видение.
Светът е искриците на любовта му,
животът ти - огрян от мен...
Усещаш ли, това съм аз,
навсякъде, винаги,
и пак не стига, за да изгори болката.
И болката те милва...
Всичките цветя са твои,
подарявам ти аромата им,
красивият пейзаж е моето видение...
Сладко видение...
След края на света... пак не е достатъчно.
И едно цвете изгрява...
И пак...
Просто ме вдишай...
И вечността не му е достатъчна.
Издишай я...
И пак ме вдишай...
Тъжно цвете... расте... взривява се... и все те иска...
Усещаш ли? Това съм аз,
навсякъде, винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Илко, специално благодаря за красивия цитат...
