26.01.2018 г., 14:29

Тъжното ми откровение

1K 1 0

Тук съм, но ти не си готов за мен. 

Животът беше красив, но ние го съсипахме. Съсипахме и самите нас..

Обичам те, но ти мен не.

Мразя себе си и ти ме мразиш.

Пиша от сърце и душа, но ти го разбра.

Губя себе си, губя теб и също губя нас.

Може би искам да се изгубя и да се не върна отново в тялото си?

Може би искам да спася теб и мен?

Може би сме разбити?

Може би ще бъдем добре..?

Пиша всичко това със сълзи на очите си.. 

Тези сълзи са за теб и заради теб.

Ти, мое всичко и мое нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Гачкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...