26.01.2018 г., 14:29

Тъжното ми откровение

1K 1 0

Тук съм, но ти не си готов за мен. 

Животът беше красив, но ние го съсипахме. Съсипахме и самите нас..

Обичам те, но ти мен не.

Мразя себе си и ти ме мразиш.

Пиша от сърце и душа, но ти го разбра.

Губя себе си, губя теб и също губя нас.

Може би искам да се изгубя и да се не върна отново в тялото си?

Може би искам да спася теб и мен?

Може би сме разбити?

Може би ще бъдем добре..?

Пиша всичко това със сълзи на очите си.. 

Тези сълзи са за теб и заради теб.

Ти, мое всичко и мое нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Гачкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...