26 янв. 2018 г., 14:29

Тъжното ми откровение

1K 1 0

Тук съм, но ти не си готов за мен. 

Животът беше красив, но ние го съсипахме. Съсипахме и самите нас..

Обичам те, но ти мен не.

Мразя себе си и ти ме мразиш.

Пиша от сърце и душа, но ти го разбра.

Губя себе си, губя теб и също губя нас.

Може би искам да се изгубя и да се не върна отново в тялото си?

Може би искам да спася теб и мен?

Може би сме разбити?

Може би ще бъдем добре..?

Пиша всичко това със сълзи на очите си.. 

Тези сълзи са за теб и заради теб.

Ти, мое всичко и мое нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Гачкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...