1.03.2024 г., 16:18

Тъкачът на Вълшебните килими

641 3 1

ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ

 

... донадих си към грижите една,

която – ама никак! – не тежи ми,

да ви тъка – огрян от Светлина! –

по цяла нощ Вълшебните килими.

 

Красиви стават! – в меките ресѝ

понякога със обич Бог се вглежда,

невям от мъките да ни спаси? –

да ни дари две шепици надежда.

 

Орляк дечица – в седем сутринта,

с надеждицата плаха да се будим,

че Господ с най-дебелата черта

зачеркнал е световните заблуди.

 

Към по-добри Вселени да летим,

и да се видим малко по-добрички –

в един живот без маска и без грим,

щастливи като песнопойни птички.

 

Дори и аз ще нижа – вдъхновен,

по цяла нощ несръчните си рими.

Дано и вас споходи някой ден! –

тъкачът на Вълшебните килими.

 

26 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...