ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ

... донадих си към грижите една,

която – ама никак! – не тежи ми,

да ви тъка – огрян от Светлина! –

по цяла нощ Вълшебните килими.

Красиви стават! – в меките ресѝ

понякога със обич Бог се вглежда,

невям от мъките да ни спаси? –

да ни дари две шепици надежда.

Орляк дечица – в седем сутринта,

с надеждицата плаха да се будим,

че Господ с най-дебелата черта

зачеркнал е световните заблуди.

Към по-добри Вселени да летим,

и да се видим малко по-добрички –

в един живот без маска и без грим,

щастливи като песнопойни птички.

Дори и аз ще нижа – вдъхновен,

по цяла нощ несръчните си рими.

Дано и вас споходи някой ден! –

тъкачът на Вълшебните килими.

26 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.