ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими.
Красиви стават! – в меките ресѝ
понякога със обич Бог се вглежда,
невям от мъките да ни спаси? –
да ни дари две шепици надежда.
Орляк дечица – в седем сутринта,
с надеждицата плаха да се будим,
че Господ с най-дебелата черта ...