11.05.2013 г., 10:28

Тъмна стая

852 0 0

Сам-самичка в празна стая,

черна, изпълнена с тишина.

Как да се измъкна от тук, аз не зная.

Мракът ли ще бъде мой приятел сега?

 

Дали това е просто сън,

от който ще чакам да се събудя ?

Или всичко е лъжа там навън,

с която трябва да се заблудя.

 

Студено е, няма и лъч светлина,

няма дори и малка искра...

Освен малкото прозорче ето там,

дали то ще ме спаси, аз не знам.

 

Как иска ми се ти да беше тук,

дори само да мълчим, без грам звук,

да усещам ласките ти по кожата си.

Къде си, моля те, покажи се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Д Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...