May 11, 2013, 10:28 AM

Тъмна стая

  Poetry » Love
859 0 0

Сам-самичка в празна стая,

черна, изпълнена с тишина.

Как да се измъкна от тук, аз не зная.

Мракът ли ще бъде мой приятел сега?

 

Дали това е просто сън,

от който ще чакам да се събудя ?

Или всичко е лъжа там навън,

с която трябва да се заблудя.

 

Студено е, няма и лъч светлина,

няма дори и малка искра...

Освен малкото прозорче ето там,

дали то ще ме спаси, аз не знам.

 

Как иска ми се ти да беше тук,

дори само да мълчим, без грам звук,

да усещам ласките ти по кожата си.

Къде си, моля те, покажи се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...