May 11, 2013, 10:28 AM

Тъмна стая

  Poetry » Love
858 0 0

Сам-самичка в празна стая,

черна, изпълнена с тишина.

Как да се измъкна от тук, аз не зная.

Мракът ли ще бъде мой приятел сега?

 

Дали това е просто сън,

от който ще чакам да се събудя ?

Или всичко е лъжа там навън,

с която трябва да се заблудя.

 

Студено е, няма и лъч светлина,

няма дори и малка искра...

Освен малкото прозорче ето там,

дали то ще ме спаси, аз не знам.

 

Как иска ми се ти да беше тук,

дори само да мълчим, без грам звук,

да усещам ласките ти по кожата си.

Къде си, моля те, покажи се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...